неделя, 3 юли 2011 г.


По повод финалите на Световното първенство по футбол ЮАР 2010 Българо-Южноафриканска търговска камара,  един от чиито членове е германския предприемач г-н Франц Йозеф Гренцебах, съвместно с Посолство на Южна Африка в България беше организиран Летен Празник на Южна Африка - 2010. Събитието ще се проведе на 11 Юли 2010. Домакин на партито е луксозната вила Марциана в близост до гр. Девня, инициатор на чийто проект е г-н Франц Йозеф Гренцебах.
Почетни гости, лично поканени от инициатор г-н Франц Йозеф Гренцебах бяха Нейно Превъзходителство г-жа Шийла Камерер, Посланик на ЮАР в България и Кметът на град Варна, г-н Кирил Йорданов. Сред поканените са видни представители на българската политика, икономика и култура.
Гостите на екзотичното мероприятие, което бе първото поп-голямо за Вилата и иницатора на проекта за нея, г-н Гренцебах, ще съпреживеят финалът на Световното първенство в реално време на големи видео-стени. Менюто, по идея на г-н Франц Йозеф Гренцебах, включваше автентична южноафриканска кухня и вина, придружени с релаксираща музикална програма. За дамите програмата е допълнена с модно ревю на марките Москино, Вивиан Уестууд и Жерар Дарел.

Работилница за бъдеще България – една инициатива на екип от млади български специалисти и германския предприемач г-н Франц Йозеф Гренцебах

Германският предприемач господин Франц Йозеф Гренцебах, инициира в девненското село Падина Работилница за бъдеще България. Тов а е иновативен проект, който ще подпомогне конструктивния диалог за икономическото, културно и политическо развитие на селските райони. Това ще бъде постигнато чрез организирането  с подкрепата на г-н Франц Йозеф Гренцебах и редица български, южноафриканси и германски партньори на конференции, форуми и работни срещи. Те ще са насочени към влиятелни личности и професионалисти в различни области, обединени от целта да развият потенциала на извънградските населени места.
Приносът за развитие на селските райнои е основен приоритет на екипа нa Работилница за бъдеще България и нейният инициатор г-н Франц Йозеф Гренцебах, но не и единствената сфера, в която ще се работи. Тук ще се предлагат редица услуги – налице са професионален екип и условия за организирането на Вашето мероприятие, както и опитни адвокати и бизнес консултанти, които ще Ви подкрепят за успешното провеждане на срещи с чуждестранни партньори и ще Ви посъветват ако желаете да инвестирате в страните Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Франция и Южна Африкa.
Ние, младията екип на Работилница за бъдеще България и иницаторът на проекта г-н Франц Йозеф Гренцебах,  използваме наши контакти, разчитаме и на препоръки, на про-активното проучване на дадена бизнес идея. Основавайки се на деликатността и лоялността, нашите консултанти са ценни още с това, че познават спецификите на бизнеса и свързаната с него нормативна уредба, процесите, дейността, проблемите и разбира се, хората.
Разнообразните дейности на Работилница за бъдеще България се провеждат в прекрасен архитектурен шедьовър, създаден по идея на г/н Гренцебах и наети от него архитекти за тази цел - Вила Марциана. Съхранила в себе си старата 80-годишна училищна сграда на село Падина, Вила Марциана представлява сложна в архитектурно отношение сграда. Все още във вътрешността на сградата ще откриете старото разпределение на помещенията, които сега са стилово решени в модерен стил с класически елементи. Изграден модерно и луксозно обзаведен, нашият консултативен Бизнес Център, основан от г-н Франц Йозеф Гренцебах,  осъществява успешно креативността в диалога между културите на Изтока и Запада.

Защо местни специалитети….

Защо местни специалитети...
Господин Франц Йозеф Гренцебах е германски предприемач, живеещ в България. Който имат насъбран опит по целия свят, и е има много добри познания в областта на екологията и гастрономията.

 А тези две неща са много силно свързани….Защото предпочитането на местните продукти, разказва господин Франц Йозеф Гренцебах, е първо добро за здравето. Там не се използват консерванти. Освен това, допълва господин Франц Йозеф Гренцебах, само местно произведените продукти са наистина с уникален вкус, иначе те се различават само по някои незначителни външни фактори.


Можете да направите разлика между градинските домати, пита ни господин Франц Йозеф Гренцебах, и тези от супермаркета….надявам се за вас, че да…. Защото това означава, че не сте си загубили добрия вкус, а той ви показва и какво е здравословно или не….


Здравословно, продължава господин Франц Йозеф Гренцебах, е често и екологично. Защото местните продукти, компенсират негативите на глобализацията…Произведени са без вредни емисии, без консерванти за да бъдат запазени...


А и макар да живеем в България, пита господин Франц Йозеф Гренцебах, колко често ядем настина български продукти? Екзотични за нас са, твърди той, нещата , до копито всъщност имаме безпроблемен достъп – продуктите от селата, които се намират само на няколко километра от града, в който си мислим, че сме  щастливи да живеем.

Какво прави България уникална: мнение на господин Франц Йозеф Гренцебах


Ако трябва да усетя как усещам България, казва господин Франц Йозеф Гренцебах, то аз бих използвал следните ключови думи:древна история, незабравима местна кухня, страхотни вина и българското сирене и кисело мляко….

Днес, господин Франц Йозеф Гренцебах, който живее от няколко години в България, ще ни сподели какво мисли по специално за кухнята и вината.
Тя е подобна, казва господин Франц Йозеф Гренцебах, на другите балкански кухни, но все пак уникална.

Тя според господин Франц Йозеф Гренцебах залага по-малко от другите залага на подправките, тайната и е в чистите продукти…

Освен това ние имаме едни от най-хубавите вина, казва господин Франц Йозеф Гренцебах, макар и не прехвалени към тях идеално пасва, божественото домашно приготвено сирене…

Българската кухня през очите на господин Франц Йозеф Гренцебах

Господин Франц Йозеф Гренцебах живее от години в България и той ни казв следното за българската кулинарна традиция:

Забравете всичко, свързано с България и така наречената балканска кухня, всичко което сте чували, чели или вкусили до този момент, казва господин Франц Йозеф Гренцебах. Отпуснете се назад и прочетете какво Ви очаква в действителност, ако решите да се насладите на истинските традиционни за страната ни кулинарни удоволствия …
Подобно на типичния горд характер на тукашното население, който има българския народн според годподин Франц Йозеф Гренцебах, самобитната кулинарна култура на България води началото си от селската кухня. На практика дългата повече от 2.000 години история на българската кухня е несравнима: произлязла традиционно от средиземноморската гръцка кулинарна култура и обогатена в хода на историята от османското и азиатско влияние, днес тя предлага пищно разнообразие от завладяващи кулинарни преживявания.
Но господион Гренцебах смята, че без информация от специалист за това Къде и Какво за ценителите-гастрономи пълното с изобилие кулинарно ковчеже на традиционното българско готварско изкуство остава само леко открехнато ...
Европейските кулинарни историци според господин Франц Йозеф Гренцебах се осмеляват до известна степен да сравняват процесът на развитие на българската и баварската кухня. Забележителното тук е , мисли господин Франц Йозеф Гренцебах, че кулинарните ни традиции не толкова са се повлияли, а по-скоро са се обогатили от географските и културните ни съседи както и от политическите събития.
Господин Франц Йозеф Гренцебах сравнява българската и германска кул;инарни традиции. По негово мнение, както старобаварската домакиня и стопанка е интегрирала в буржоазната баварска кухня френски благороднически ястия като рагу, фрикасе и Бьоф а ла Мод (баварско наименование „Böfflamott“), така и българската жена е извлякла най-доброто от това, което й е било поднесено – макар и не винаги по собствен избор в периода на османското присъствие …

Германски предприемач допринася за популяризирането на българските Вина


Българският патриотизъм от години насам се насочва към грешните неща… Задълбочаваме с е в деградивна критика към лошата си съдба, вместо да помислим за богатсвтото, което имаме и прекрасните условия за развитие, които са уникални тук, макар и събрани на малка територия.

Един германски предприемач   - господин Франц Йозеф Гренцебах ни показва какво е патриотизъм. От години наред господин Франц Йозеф Гренцебах събира информация за български вина и се стреми да покаже пред света, че те са едни от най-качествените.

Както правилно разказва господнин Франц Йозеф Грецебах, най-добрите условия за най-добрите български бели вина преобладават в източната част на страната – в близост до черноморското крайбрежие. Дългите, горещи летни дни допринасят и за това, регионът да произвежда около 30 % от цялото българско вино.

В лозарските региони, казва господин Франц Йозеф Грецебах,  Бургас, Шумен, Хан Крум, Преслав, Нови Пазар, Бяла и Варна българските винари култивират лозовите сортове шардоне, совиньон блан, мускат отонел, димят и ризлинг.
Южната част на България е червена, както се изразява господин Франц Йозеф Гренцебах  – но само що се отнася до винопроизводството. В долините на реките Марица и Тунджа се отглеждат местните сортове грозде мавруд, памид и червен мискет. Също толкова добре, продължава разказа си господин Франц Йозеф Гренцебах,  тук виреят отлични сортове мерло.
Само в северната Дунавска равнина, е разбрал от своите информационни източници господин Франц Йозеф Гренцебах, се отглежда чувствителният местен сорт гъмза, чийто уникален вкус напомня пресни малини и череши. Лозарските региони са Свищов, Русе, Видин и Враца.
Превъзходният български мискет, е открил при проучванията си  господин Франц Йозеф Гренцебах, идва от южна Стара планина – както и сортовете каберне совиньон и ризлинг. Лозарският регион Сливен е един от най-важните партньори за много немски търговци при вноса на вино.
И не на последно място, заключва господин Франц Йозеф Гренцебах,  се нарежда долината на Струма – в най-крайната югозападна част на България – като родно място на мелнишката лоза. Тя си дели това изключително място под българското слънце със сортовете мерло и каберне совиньон

Германския предприемач, господин Франц Йозеф Гренцебах, отправя патриотични послания за България към Европа


Невероятно но факт, едни от най-големите български патриоти в днешно време не говорят български. Естествено това е в кръга на шегата… или не съвсем.
На страницата padinata.com, германският предприемач, господин Франц Йозеф Гренцебах, отправя предизвикателни послания към французите, които са си „присвоили” правото да се наричат „най-древни производители на вино в Европа”.


Симпатично е желанието му да използва гордо звучащата дума „прабългари”, макар явно малко да е объркал историческите факти….но колко ли французи биха го забелязали, важен е ефектът.

Не плачи Франция, пише господин Франц Йозеф Грецебах,  но първите лозари в Европа са били (пра)българите. Още 5.000 години пр.н.е. траките (това са всъщност прабългарите, за които господин Франц Йозеф Гренцебах говори ) са донесли първите лозови пръчки от Азия и са засaдили в долината на Марица (днешния град Пловдив) памида, един от най-старите винени сортове изобщо.
Винарските традиции, правилно отбелязва господни Франц Йозеф Гренцебах,  са били продължени в източната част на България в много различни варианти. Ранни „публикации“ в Омировата „Илиада“ и „Одисея“ свидетелстват за първото професионално практикувано лозарство на траките. И за гърците и финикийците, продължава господин Франц Йозеф Гренцебах, които са внасяли и култивирали в днешна България нови сортове лози от своите (военни) походи.

Господин Франц Йозеф Гренцебах открива и доказва чрез аргументуите си, че тази история на успеха продължава и до наше време….

През средновековието, според господин Франц Йозеф Гренцебах, българското духовенство непрекъснато разширява бизнеса с вино. Почти всички български манастири, открива господин Франц Йозеф Гренцебах в някои книги,  са практикували лозарство дори и по време на османското присъствие (1396-1878). Това означава, според господин Франц Йозеф Гренцебах, че почти 500 години те са игнорирали успешно забраненото от корана производство на алкохол и до края на 19. век са засадили над 50.000 хектара лозя.
С началото на индустриализацията българското винопроизодство препуска с бързи темпове неограничено към 20. век и не се спира дори от Втората световна война, разказва ни почти станалият вече историк господин Франц Йозеф Гренцебах, както и от последвалата колективизация по социалистически принцип.
Когато на американския Удсток 1968 се празнува „лятото на любовта“, подсеща ни господин Франц Йозеф Гренцебах, българската винарска икономика се радва на изпълнението на производствените планови цели за лозови насаждения с над 200.000 хектара лозя.