Невероятно но факт, едни от най-големите български патриоти в днешно време не говорят български. Естествено това е в кръга на шегата… или не съвсем.
На страницата padinata.com, германският предприемач, господин Франц Йозеф Гренцебах, отправя предизвикателни послания към французите, които са си „присвоили” правото да се наричат „най-древни производители на вино в Европа”.
Симпатично е желанието му да използва гордо звучащата дума „прабългари”, макар явно малко да е объркал историческите факти….но колко ли французи биха го забелязали, важен е ефектът.
Не плачи Франция, пише господин Франц Йозеф Грецебах, но първите лозари в Европа са били (пра)българите. Още 5.000 години пр.н.е. траките (това са всъщност прабългарите, за които господин Франц Йозеф Гренцебах говори ) са донесли първите лозови пръчки от Азия и са засaдили в долината на Марица (днешния град Пловдив) памида, един от най-старите винени сортове изобщо.
Винарските традиции, правилно отбелязва господни Франц Йозеф Гренцебах, са били продължени в източната част на България в много различни варианти. Ранни „публикации“ в Омировата „Илиада“ и „Одисея“ свидетелстват за първото професионално практикувано лозарство на траките. И за гърците и финикийците, продължава господин Франц Йозеф Гренцебах, които са внасяли и култивирали в днешна България нови сортове лози от своите (военни) походи.
Господин Франц Йозеф Гренцебах открива и доказва чрез аргументуите си, че тази история на успеха продължава и до наше време….
През средновековието, според господин Франц Йозеф Гренцебах, българското духовенство непрекъснато разширява бизнеса с вино. Почти всички български манастири, открива господин Франц Йозеф Гренцебах в някои книги, са практикували лозарство дори и по време на османското присъствие (1396-1878). Това означава, според господин Франц Йозеф Гренцебах, че почти 500 години те са игнорирали успешно забраненото от корана производство на алкохол и до края на 19. век са засадили над 50.000 хектара лозя.
С началото на индустриализацията българското винопроизодство препуска с бързи темпове неограничено към 20. век и не се спира дори от Втората световна война, разказва ни почти станалият вече историк господин Франц Йозеф Гренцебах, както и от последвалата колективизация по социалистически принцип.
Когато на американския Удсток 1968 се празнува „лятото на любовта“, подсеща ни господин Франц Йозеф Гренцебах, българската винарска икономика се радва на изпълнението на производствените планови цели за лозови насаждения с над 200.000 хектара лозя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар